Някои любими цитати...

Здравейте..пак, усмивчоции -:)))) Искам да споделя с вас някои цитати (които са ми направили впечатление) на някои личности или откъси от книги на различни автори ( вярвам не само мои любими, но и ваши ) и очаквам малко коментарчета от Вас..? :))

"Свободата Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен. … Няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече."

Мигел де Сервантес, “Дон Кихот”

"Тази любов беше лудост и граничеше с безразсъдството. Беше извън пределите на всичко допустимо и редно. И аз знаех..знаех, че тази любов ще ми донеса болка..много болка..Но беше невъзможно да се откажа.Защото тя беше моето успокоително и моят наркотик. Беше коктейл от удоволствие и тъга..от чувства на любов, нежност, гняв, ярост..Беше това, което ме караше да дишам и в същото време спираше дъха ми..Беше нещото, в което се изгубвах и намирах. Беше нещо извън всички граници на нормалното. Тя не беше нито в миналото, нито бъдещето, а в настоящето - сега. Сега и завинаги..! А това завинаги беше само миг..миг кратък и безкраен. Но въпреки всичко се предадох, отдадох се на удоволствието, на импулса, на сърцето си и на безразсъдното си мислене. И след това..след това се удавих. Удавих се в океана, които беше моят спасителен пояс. Но, ако можех бих го направила пак. Бих се гмуркнала пак, въпреки, че вече знаех какъв ще е краят..Аз и тогава го знаех. Но сега след като ураганът, който ме връхлетя - възвиши ме, помете ме и после ме събори, мога да кажа, че същата тази лудост / или може би глупост/, от която имах нужда - беше най-невероятното нещо в живота ми. И вече знам, че само това, което може и ще те изпепели накрая всъщност е единственото истинско и ценно нещо в живота. Защото, ако нямаше загуба, нямаше да има победа..ако нямаше смърт, нямаше да има раждане..и ако любовта не бе смъртоносна за нас, то ние нямаше да знаем, какво е любов..!"

Желязната Лейди

"И все пак от време на време ще се сещаш за нея. Вечер когато нещо ти тежи и искаш да й го разкажеш или сутрин - посягайки към телефона, но знаейки че вече нямаш дори моралното право да й се обадиш. И все пак от време на време ще се нуждаеш от нея - ей така.. Просто за да помълчите заедно.."

Буковски

" Тя ме харесваше. Никога не поиска повече от това , което можех да и дам. Вечер беше моя. Не много рядко , не твърде често. Най - вече във вторник. Имах я , а после се отпускаше на гърдите ми и се заслушваше в ударите на сърцето ми. А когато заспивах , тя си тръгваше. Незабележимо. На пръсти. И временно. До следващия вторник. Не оставяше и косъм на възглавницата. Нищо , което да напомня ,че е била тук. Беше влюбена. Показа ми много пъти. Но не поиска връзка. Знаеше , че не съм готов да и отдам душата си. Аз не бях влюбен. Просто исках да я имам. Без чувства. Без обещания. Без лъжливото "завинаги". Исках я за малко. И за по - интересно. Целуваше ме. Целуваше ме много. Другите не правеха така. Отиваха си веднага щом се облекат. Искаха да се видим пак. Оставяха ми нещо за спомен. Тя си тръгваше без да каже нито дума. Без да иска нищо.Без да дава нищо. Без да се обажда пак. Започнах да се влюбвам. В парфюма й. В погледа. В усмивката. В смс-ите без отговор. И когато бях сигурен ,че съм влюбен , нея вече я нямаше. Тръгна си внезапно. Никак временно. Завинаги. С нов номер. А аз все още я чакам. И вече не само във вторник ... "

Неизвестен автор

"Беше един от онези моменти, в които просто ти е тъжно. Ей така, от нищото. Един от онези моменти, в които нямаш против да ти е тъжно и всъщност донякъде искаш да ти е. А след това плачеш или се наспиваш хубаво. И пак си щастлив. И пак продължаваш да живееш живота си."

Неизвестен автор

"Нямаше как да не разберат, че стиховете са за нея. Сексуалното й излъчване беше толкова силно, че сякаш блестеше със собствена светлина. Дори мравките, хлебарките и мухите искаха да я чукат..."

"Жени" Чарлс Буковски

Хайде стига толкова за днес,..скоро ще добавя още и още..Това е само началото. Enjoy..